В подножието на северните склонове на Рила планина е локализирано едно от най-известните за западната част на страната села – Сапарево. То е в пределите на област Кюстендил и е много близо до курортния град Сапарева баня. Двете места просто имат сходни имена, а не става дума за едно и също – това е често срещана грешка при много от хората. До параклис с името на светеца Петър по време на турското робство се появява горещата вода в селото, но хората са принудени бързо да запушат извора. Това те правят не по свое желание, а като резултат от появата на турски войски в Сапарева баня. Във въпросния период тя се намира в пределите на Германия. Страхът от нашествие изиграва решаваща роля, но за щастие по-късно минералната вода изригва отново и вече никой не забранява изворите. На 15-ти август всяка година в централната част на населеното място има събор, съпроводен от курбан за здраве.
На него има още танци и веселия, а тогава в Сапарево идват и много гости от съседните села. На Илинден и Петровден пак има подобни събори, на които задължително присъства курбанът за здраве. Не на последно място, подобно събитие се провежда и на осми ноември – тогава отбелязваме деня на Архангел Михаил. В Сапарево е най-старото сведение за училище и учебно дело от епохата на Българското възраждане, когато нацията постепенно се съвзема от османския гнет и започва опити за изграждане на съпротива. Тя се изразява в просветителство и борба за църковна независимост, като на амвонната стена на църквата Св. Никола в селото е отбелязана и точната година на стартиране на образователния процес. Това се случва през 1735-та година, само една година след откриването на първата българска фабрика в Сливен от Добри Желязков. Мелиораторите в България отново идват от това село, а някои от най-известните имена в тази област са на Иван Велков и Митьо Бонджилов. Именно под тяхно ръководство и с участието на някои други се стига до построяването на сапаревската вада, която достига на дължина 14 км. По нея се насочват част от водите на Черни Искър към басейна на река Струма.
Отново село Сапарево е в центъра на ключов за страната момент през 1864-та година, когато тук се полагат основите на взаимоспомагателните дружества за еснафи. За времето в Горно поле пак от същата година е издигната най-голямата църква, наречена Св. Богородица. Кюстендилската околия иначе е богата на културни забележителности с историческа насоченост, голяма част от които представляват църкви и параклиси. За селото най-паметният храм е Свети Никола, който датира от времето на Средновековието. Храмът е на малко необичайно място от днешна гледна точка, до старото селско гробище. По принцип църквите в много населени места са на друга локация. Апсидата и стената от изток са единствените оцелели от храма останки при избухването на голям пожар през 1950-та. Но все пак от нея остават запазени малки части и стенописът и от това може да се заключи, че този храм е част от групата на известните за страната Западни църкви, а Свети Никола е и паметник с национално значение.
